За книгата: 2023 / Тази книга е обширен коментар на Анатолий Найман върху основните, фундаментални руски стихотворения: "Бронзовият конник" от А. С. Пушкин, " Фрост, червеният нос” от Н. А. Некрасов, „Дванадесетте” от А. Блок, „Облак в панталони” от В. Маяковски и „Поема без герой” от А. Ахматова. Всяко от тези стихотворения е не само ново по отношение на предишното, но всеки път дава възможност за ново преживяване при четене. Найман, като водач, ни помага да се доближим до същността на тези поетични текстове, познати ни от детството, да открием всяко едно от стихотворенията за себе си наново - и в същото време „прочетете това нещо, както го е прочел авторът, за да да го види и чуе, както той видя и чу.“ Така „Облакът“ зае специално място сред руските стихотворения не само като нещо, по израза на Ахматов, „новаторско par excellence“, но дори и преди това, като притежаващи изключителен шокиращ заряд. Текстът, художествените постижения, поезията останаха на заден план пред факта, явлението. В този смисъл поемата може да се счита за един от същите предреволюционни етапи като някаква стачка. За широк кръг читатели: тези, които се интересуват от руската литература, литературната критика Сега, когато поетът самият той си е отишъл, а Поемата има нови читатели, мястото, оставено в нея за тях, е привлечено от звука на „тайния хор” и техните гласове. Сред тях има, така да се каже, суровите - тези, които пряко откликват на красотата, яснотата или тайнствеността на стиховете; или върху разказана история; или накрая върху измъчената от болка отворена уста на трагичната маска, в която е застинал лицето на автора. Има и професионални - тези, които улавят, използвайки думата на Ахматов, "третия, седмия и двадесет и деветия" звуков слой в стихотворението и му отговарят с повече или по-малко неочаквани сравнения, повече или по-малко солидни догадки. Поетът продължава да ги „чува“, защото им отговаря, както героят отговори на древния хор, както самата Ахматова отговори на „първите слушатели“ приживе. В този смисъл след нейната смърт и завинаги Поемата става още по-безгеройна, отколкото е била в годините на своето възникване. В същия смисъл няма разлика между съдбата на стихотворението приживе и след смъртта на автора: „Растеш, цъфтиш, в звук си..